Колекция от близо 4300 печатни издания, излизали в периода от 1850 година досега, има българинът Антонио Станоев. Факсимилета от избрани статии от тях са публикувани в книгата „Преглед на печата“.

Станоев, който е съставител на изданието, разказа, че е държал в книгата да бъдат разгледани теми, които са актуални и днес. Такива, според него, са темите за корупцията, изборите, бежанците. „Защитавам мнението, че, ако се сменят имената на личности, партии, държави – тогавашни със съвременни, всичко останало е едно и също. И сега има бежанци, и сега има корупция, и сега има хазарт“, допълни той.

Комарджийството също е сред темите, разгледани в „Преглед на печата“. Представена е статия на вестник „Нова борба“ от 1900 г., която с неласкави думи описва пътя на хазарта от Венеция и Рим до София „Решаването на въпросите преди и сега е различно. Ако става дума за хазарта, тогава е имало така наречените ротативки - не, че ги няма и сега в игралните зали - но тогава те са били разположени на открито, в заведения, до пазари и така нататък. И всеки от минаващите дори е можел да отиде, да пусне някакви стотинки и да играе. Сега са обособени игрални зали и казина. Така че с времето се променят и условията за съответното нещо – дали е комарджийство, дали е някакъв вид корупция. Но твърдо стоя зад това, че нищо не се е променило“, каза Станоев.

Изданието се фокусира в по-кратък период, като представя на читателите 100 статии от 1884 до 1943 г. Те са разделени тематично в категориите „Армия“, „Политика“, „Икономика“, „Изкуство и култура“, „Любопитно“, „Социални и обществени въпроси“, „София“, „Спорт“ и „Значими събития“. За да подбере подходящи материали за книгата, Антонио Станоев прелиства всеки от вестниците в колекцията си, а, заедно с екипа на издателство „Българска история“ съкращават техния брой до сто и ги разполагат в отделните раздели.

Сред цитираните в книгата вестници са „Фар“, „Свобода или смърт“, „Окултизъм и наука“, „Око“, „Народно знаме“, „Национален подем“, „Слово“, „Утре“, „Нови дни“, „Народен будител“, „Възход“, „Отечество“, „Независима България“.

ПЪРВИЯТ ЗАКУПЕН ВЕСТНИК Е ПОСВЕТЕН НА 20-АТА ГОДИШНИНА НА ЦСКА

Първият вестник, който съставителят на „Преглед на печата“ купува и запазва е „Червено знаме“, датиращ от 1968 г. и посветен на 20-ата годишнина на футболния отбор ЦСКА. Тогава аз изобщо не съм си представял, че ще правя колекция, запазвах някои вестници, които ми харесват по един или друг начин, разказа Станоев. Сред изданията от този период са „Жар“, излизал през 70-те години, някои вестници за личности като Иван Вазов и други. 

Осъзнато Станоев започнал да събира печатните издания едва в началото на 90-те години, а част от вестниците, които притежава, е невъзможно да бъдат намерени дори в библиотеките, смята той. Допълни, че в колекцията му има поне десет или дванадесет издания, за които не се знае, че са излизали и ги няма в каталозите на Националната библиотека. „Имам и такива вестници, които са описани в каталозите, обаче ги няма във фондовете на библиотеките. И винаги давам пример с един вестник „Страшимиров лист“ от 1940 г., мисля. Той е описан в каталога и даже е упоменато, че тиражът е бил 150 екземпляра. Но го няма. И когато навремето правих една изложба в Националната библиотека, аз си позволих да им предложа да го копират“, разказа съставителят на „Преглед на печата“. По думите му има и вестници, за които каталозите отбелязват, че последният брой е пети, например, а самият той разполага с шести и седми брой. 

НАЙ-СТАРОТО ИЗДАНИЕ В КОЛЕКЦИЯТА Е „ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК“

В колекцията си Антонио Станоев има два вестника, които са излизали преди Освобождението. Най-старото издание е „Цариградски вестник“ от 1850 г., а другото е „Турция“. „Съзнателно избягвам да събирам такива вестници първо защото те са твърде скъпи и не мога да си го позволя и второ – невинаги човек може да разчита, че това е истинският вестник. Има такива, които са подправяни, фалшифицирани и така нататък и тъй като не съм специалист в това, избягвам“, разказа Станоев.

По думите му сред любимите му издания са тези, които са посветени на личности и на годишнини. „Един такъв вестник, всъщност, има в книгата, част от него са отразени. Той е издаден 1935 г. по повод годишнината от 19 май 1934 г.“, каза съставителят на „Преглед на печата“ визирайки вестник „19 май“.

В колекцията му има още броеве на „Търновска конституция“, излизал 1881-1882 г., „Отечество“ и други. Притежава издание и на сливенския хумористичен вестник „Смешльо“, излизал също в началото на 80-те години на 19-и век.

„Събирам, доколкото мога, доколкото успявам, защото не всички вестници от останалата част на страната идват до София. Много вестници се издават от читалища, училища, различни организации и те не се разпространяват по нормалния път. Тоест, не се продават, а се раздават в институции, на други читалища, училища. Невъзможно е да се събере всичко, което е излизало, излиза и ще излиза. И това е може би най-примамливото“, каза Станоев.

ОТ БОЯДЖИЙСКИТЕ ШАПКИ ДО ПРЕМИНАВАНЕТО В ИНТЕРНЕТ

Освен за информация, вестниците имат и други приложения, казва съставителят на „Преглед на печата“. В миналото те са служили за постилане на пейките на стадионите, за направата на шапки и така нататък. В предговора на книгата той разказва за вестник „Бояджийска шапка“, представящ се за „ежегодник на бояджиите и другите дюлгери в България“. „Това беше издание на една фирма, която отдавна не съществува, фалира. Но хората направиха вестник и той беше с хумористична насоченост“, посочи Антонио Станоев.

Той разказа, че събира първи и юбилейни броеве. Напоследък се налага да събирам вече и последни броеве, защото повече вестници спират, отколкото да тръгват нови, отбеляза Станоев. Фактът, че печатните медии преминават все по-често онлайн, той си обяснява с поскъпването на хартията, на мастилата, на енергията и така нататък.

„Общо взето, това е световна тенденция, но се надявам това да не доведе до окончателния край на хартиения вестник, защото за мен специално е много по-интересно и много по-вълнуващо да разгърна един вестник, пък бил той и от четири страници, а има вестници и с по 30-40 и повече страници, отколкото да седя пред компютъра, пред таблета или пред телефона“, каза Станоев.

СЪБИРА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАД 100 ЛИЧНОСТИ

Колекцията си Антонио Станоев възнамерява да използва и за създаването на сборник с текстове за над сто български личности от всички области на живота. Сред тях са Захарий Стоянов, Пенчо и Петко Славейкови, Алеко Константинов, Александър Протогеров, Николай Райнов и други. Аз съм започнал и правя това за собствено удоволствие, мисля, че е много интересно, каза той.

За този свой проект Станоев се фокусира върху вестниците, излизали до 1944 г., като всяко от изданията има и библиографско описание. „Вътре в самото изложение цитирам с по 10-20 изречения някои от авторите, които са писали в този вестник. Освен това, част от снимките от вестниците също ги слагам в това изложение, защото много от тези снимки никъде другаде не могат да бъдат намерени“, обясни той. По думите му е интересно да се проследи как различни автори са говорили за дадена личност, тъй като в даден тематичен вестник обикновено са писали по 10-15 души.